GUILLAUME NÉRY
ФРИЙДАЙВЪР, РЕЖИСЬОР
ФРАНЦИЯ
Гилъм Нери е израснал в Ница, Франция, край Средиземно море, открил е фрийдайвинга, когато е бил на 14 години. На 15 се присъединява към клуб по фрийдайвинг, където започва да се специализирам в дисциплината с постоянни тежести CWT (дълбочинно гмуркане с плавници, без използване на помощна шейна). На 19 години се присъединява към френския национален отбор и поставя национален рекорд с постижение от 82 метра (което също съответства на световния рекорд по това време). На следващата година той достига 87 метра, ставайки най-младият световен рекордьор в историята на фрийдайвинга. През 2004 г. Гилъм пътува до остров Реюнион, където поставя нов световен рекорд от 96 метра. През 2005 г., докато тренира за първото световно първенство по фрийдайвинг, организирано в Ница, Гилъм достига дълбочина от 100 метра по време на тренировка. Същата година той достига 105 метра, което е последният световен рекорд на Жак Майол, поставен през 1983 г. в дисциплината No Limits (спускане с шейна и излизане с балон, пълен с въздух). През 2006 г. той достигна 109 метра. През юли 2008 г. той счупи световния рекорд с постоянни тежести CWT за четвърти път (113 метра). Два месеца по-късно, с френския отбор по фридайвинг (с Морган Буркшис и Кристиан Малдаме) той става Световен шампион в Египет. Това е първият златен медал за френския отбор в световно първенство по фрийвинг. През 2011 г. Гилъм печели световната шампионска титла на AIDA по фрийдайвинг в Каламата, Гърция, с гмуркане на 117 метра.
ЗАЩО ОБИЧАМ ОКЕАНА:
Морето винаги е било моят хоризонт, дори когато прекарвах повече време в планината с родителите си, отколкото в морето. Както много други деца, и аз се наслаждавах морето през лятото. Обичах да се гмуркам с шнорхел, маска и плавници, да достигам дъното и да грабвам пясък. Това ме караше да се чувствам авантюрист. Обичам да съм под водата. Обичам да изследвам подводния свят задържайки дъха си, това ме кара да усещам тишината и да се чувствам свободен. Понякога, дори през зимата, дори и да бързам, дори да е студен и облачен ден, чувствам нужда да отида и да прекарам няколко минути под вода, не много дълбоко. Чувствам, че това е чист момент на истинска връзка със стихията, със себе си. Прекъсвам връзката си с мислите, изключвам се от стреса на лудия живот на сушата и просто живея в момента, тук и сега. След това денят винаги е добър ден. Но аз се радвам на толкова много различни начини да бъда под водата. Когато отивам много на дълбоко – до 120 метра или повече – чувствам как тялото и умът ми са напълно адаптирани към екстремните условия на дълбочината, в резултат на дългогодишни тренировки. Това усещане за хармония с водата, в тъмнината на морето, винаги е била голяма награда. Моментът, който ми харесва най-много по време на дълбочинното гмуркане, е частта на свободното падане, от 40 метра до дъното. Нямам нужда да плувам. Усещам привличането на дълбокото, отпускам се. Усещам как температурата се променя, светлината изчезва и огромният натиск притиска тялото ми. Усещането е като пътуване до друга планета. Също така обичам, като се гмуркам, да се доближавам до морски бозайници – китове, кашалоти и леопардови тюлени. Чувствам, че взаимодействието с тях е по-силно, защото принадлежим към едно и също семейство. Днес, след повече от 23 години фрийдайвинг, с моите записи, моите филми, моите книги, моите беседи, моите курсове, имам късмета да се издържам от страстта си. С напредването на възрастта чувствам, че имам мисия да споделя със света всичко, което съм научил от морето. Това, което съм днес, е благодарение на магията на фрийдайвинга, която ме научи на толкова много страхотни уроци. Чувствам се благодарен за това и виждам все повече хора, очаровани от фрийдайвинга. Имах възможността да се гмурна във всички океани и морета по света, от тропическите острови в Тихия океан до замръзналите морета на Антарктида, за съжаление, всички те, днес са под заплаха. Чувствам отговорността да говоря на висок глас, за тези, които нямат глас. Океанът умира заради нас. Днес трябва да действаме.
КАК ЗАПОЧНАХ ДА СЕ ГМУРКАМ:
Първият истински контакт със задържането на дъх беше, когато бях на 14 години и дори не беше във водата. Бях с приятел в автобуса, прибирахме се от училище и играехме на една игра: Кой може най-дълго да задържи дъха си, тогава загубих. След което започнах да се упражнявам у дома, в леглото си. Открих, че след няколко седмици успях да задържа дъха си повече от 4 минути. Усещането да изследвам границите на тялото ми беше много вълнуващо. Тогава реших да го пробвам под вода, да открия непознатата територия на морските дълбини. Просто се влюбих в това удивително чувство да изследвам непознатото. Няколко месеца по-късно открих, че мога да тренирам в единствения клуб по фрийдайвинг по това време, който случайно се намираше в Ница. Беше октомври 1997 г. Бях на 15 и истинското приключение с фрийдайвинг започна тогава.
НА КОГО СЕ ВЪЗХИЩАВАМ:
Бих казал, че моето вдъхновение – човекът, който ме вдъхнови да следвам мечтата си да бъда фрийдайвър – е Умберто Пелицари. Спомням си първите изображения с него, той беше с екипировка на Cressi, когато държеше всички световни рекорди по дълбочинно гмуркане. Спомням си, че си казах: „Добре, точно това искам да направя.“ Днес той все още е пример за подражание за мен, поради голямата му всеотдайност в споделянето на страстта си.
КОГАТО НЕ СЕ ГМУРКАМ:
Има толкова много неща, които обичам да правя, освен фрийдайвинг. Първо, обичам и другите водни спортове, като плуване или да карам падъл борд. Обичам да прекарвам време в планината и да се разхождам, да тичам или да правя дълги разходки. Имам нужда от надморска височина, колкото и от дълбочина. Разбира се, обичам да прекарвам време с дъщеря си и да споделя с нея тази страст към природата. Правя много снимки, както под водата, така и на сушата. Винаги имам със себе си стара филмова камера с малко ролки. И не на последно място, една от големите ми страсти е да чета. Обичам всеки ден да имам малко време да чета книги. Животът би бил тъжен без литература.
МОЯТА ЛЮБИМА ЕКИПИРОВКА ОТ CRESSI:
Има толкова много неща, които обичам в Cressi, но маската Nano Free Blue ми е любимата. Винаги имам такава с мен, където и да отида. Бански, шнорхел и синята ми маска Nano – това са нещата, от които се нуждая, за да оцелея във всяка ситуация.
КАКВО ОЗНАЧАВА ДА СИ ПОСЛАННИК НА CRESSI:
Преди да бъда удостоен да бъда посланик на Cressi, купувах екипировка на Cressi. Спомням си, че първите ми чифт плавници бяха Gara 2000. Спомням си, че като млад, винаги съм се гмуркал с маска Superocchio. За мен екипировката на Cressi винаги е била супер високо качество. На всичкото отгоре Cressi подкрепи и двете легенди в историята на фрийдайвинга: Жак Майол и Умберто Пелицари. По този начин, когато бях поканен да стана посланик на Cressi, за мен беше огромна чест. Надявам се да продължим това приключение заедно още дълго време!